Направо към съдържанието

Рен льо Шато

Рен льо Шато
France
— Село —
      
Герб
Франция
42.9272° с. ш. 2.2636° и. д.
Рен льо Шато
Лангедок-Русийон
42.9272° с. ш. 2.2636° и. д.
Рен льо Шато
Страна Франция
РегионЛангедок-Русийон
ДепартаментОд
Площ14,68 km²
Надм. височина435 m
Население111 души (1999)
7,56 души/km²
КметАлександр Пенко
Пощенски код11190
Официален сайтwww.rennes-le-chateau.fr
Рен льо Шато в Общомедия

Рен льо Шато (на френски: Rennes-le-Château; на окситански: Rènnas del Castèl) е малко село във Франция, регион Лангедок-Русийон. Става известно главно с откритите през 1885 от свещеника Беранже Сониер свитъци в местната църква. Според конспиративни теории те съдържали ценна тайна, от която Сониер забогатял. Легендата започва да се разпространява през 1940-те от местен ресторантьор, който искал да привлече клиенти в селото.[1] Тя бързо донесла слава не само на селището, но и на цяла Франция и се появили слухове, че Сониер е открил документи на тайно братство, наречено Орден на Сион, натоварено със задачата да пази потомството на Иисус Христос. По-късно, през 1975, от парижката Национална библиотека са извадени Les Dossiers Secrets (в превод: Тайните досиета), където е описан същият този Орден на Сион. Най-известните книги на тази тематика са Светата кръв и Светия граал на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн и Шифърът на Леонардо на Дан Браун.

Селище в земите на Рен льо Шато съществува още от древността, а по-късно е римска колония. През 6 и 7 век тук има вестготско селище, по-късно завзето от франкския крал Кловис I и е включено в Септимания. Твърдението, че тук е била вестготската столица обаче е лъжа, столица в действителност е била Нарбона. Това твърдение било публикувано в книгата на ресторантьора Ноел Корбю Историята на Рен льо Шато (на френски: L'histoire de Rennes-le-Château), издадена през 1962.[2][3]

Близо до селото има средновековен замък датиран от 1002.[4] Той бил напълно разрушен през 17 и 18 век. Според някои автори Рен льо Шато е важно място по времето на Карл Велики, но историците отхвърлят тази теза, тъй като не са открити доказателства за нея. Според археологическите разкопки тук е имало само малко селище с не повече от 300 души население.

Някои замъци в околността са играли важна роля в битката между католиците и катарите в началото на 13 век. Други са охранявали границата с Испания. Цели общности от региона са избити по време на борбата на католиците с катарските еретици по време на Албигойския кръстоносен поход и отново при борбата на протестантите за религиозна свобода по време на Френската революция.

Църквата на Мария Магдалена

[редактиране | редактиране на кода]

Историята за Сониер

[редактиране | редактиране на кода]

Източникът на благосъстоянието на Сониер

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Jean-Jacques Bedu, Rennes-Le-Château: Autopsie d'un mythe (Ed. Loubatières; 31120 Portet-sur-Garonne; 1990; recently reprinted in 2003.)
  2. Bill Putnam & John Edwin Wood, The Treasure of Rennes-le-Château, a Mystery Solved, page 88, new revised paperback edition 2005 ISBN 0-7509-4216-9
  3. Jean Fourié, Rennes-le-Château: L’Histoire de Rennes-le-Château antérieure à 1789, Notes Historiques, Editions Jean Bardou, Esperaza, 1984.
  4. Abbé Sabarthès, Dictionnaire topographique du Département de l'Aude, comprenant les noms de lieux anciens et modernes (1912).